Отглеждане на лалета

Отглеждане на лалета

Лалето е много не взискателна градинска култура и въпреки, че може да се приспособи към всякакви условия най-добре се развива на открити припечни, но в същото време защитени от ветрове места. Късните сортове понасят засенчване, което допринася за по-дълготраен цъфтеж.

Преди засаждането, луковиците се сортират като тези, които имат признаци на болни или са наранени се отделят на страна. За появата на здрави растения след засаждане (както тези на снимките, направени от Dennis Wong, prosto photos и muffet) е необходима дезинфекция на лукувиците преди засаждане и след сортирането им. След всички дейности по обработката на лукувиците, те се засаждат като обикновено това става през есента в лехи.

Засяването става като се откриват бразди, поставят се луковиците и се затрупват с пръстта от следващата бразда. Дълбочината на засяване зависи от механичния състав на почвата и от големината на самите лукувици. По-дребните се засяват на по-плитко, за да имат по малко съпротивление при покълването си и опита за поява над земната повърхност, а по-едрите които са по-способни да се борят с почвата над тях - се засяват на по-голяма дълбочина.

Лале (Tulipa)

Съществува правило, с което по-лесно може да се определи дълбочината на засаждане, а то е: семето (лукувицата) се засява на дълбочина 2/3 от дългата страна на семето (лукувицата). Същото се отнася и за разстоянието между тях.

Препоръчително е след засяването на лукувиците в лехи да се мулчират (покрият) със слама, торф или борови кори. Това покриване с тези материали защитава лукувиците от температурни колебания и задържа повече влага през есента, когато те се вкореняват.

На прекалено глинести почви лалето не се развива добре, затова в такава ситуация за подобряване на почвата се практикува внасяне на едрозърнест речен пясък или перлит. Също така лалето не се развива добре на прекалено кисели почви. Най-добре се развива на неутрална до слабо алкална почва.

Цветен Свят във Facebook

Приятели от Insert.bg